2018 /2019

 


 

            СУ за ХНИ и фондация „ТОЛЕРАНТНОСТ“ със съвместна програма

В края на миналата и в началото на настоящата 2018/2019 учебна година седмокласници участваха в програмата „Йовков и християнските добродетели“ на фондация „Толерантност“, която се реализира с финансовата подкрепа на дирекция „Образование” към Община Варна и в партньорство с училищата от Варна СУ за ХНИ „Константин Преславски“ и СУЕО „Ал. С. Пушкин“.
        Образователната програма е разработена в училището от екип на фондацията и Елеонора Николова – главен учител по български език и литература. Проведоха я учителите Радостина Иванова, Емине Мустафа и Милка Пеева със 78 ученици и техни родители. Занятията води Огнян Узунов от фондация „Толерантност“. Чрез характеристика на героите от два изучавани Йовкови разказа „Серафим” и „По жицата” и съотнасянето им с библейски притчи във вид на игри с въпроси и отговори и чрез дискусии участниците се упражняваха в разграничаване на материално от нематериално и в разпознаване на християнските добродетели и принципи. Емоционалното съпреживяване спомогна за това те да бъдат запомнени и прилагани в живота. Интерактивната програма освен за по-доброто усвояване на учебния материал и разбиране на християнските добродетели допринесе и за превенция на агресията в училище.
         Всички участници от
VI клас посочиха, че Серафим е беден, но готов да пожертва и малкото, което има, за да помогне на изпадналия в беда. А за Еньо преобладаващите мнения бяха, че е скъперник и егоист. При сравняването на цитатите почти без изключение участниците оприличиха Серафим на добрия самарянин, а Еньо на богатия, който иска да стане християнин, но не желае да се откаже от богатството си.
       
В началото на часа, който проведохме по програмата, участниците си припомниха как са отговорили на въпросите от въпросника. Бяха единодушни, че Серафим е представител на духовния свят, а Еньо, понеже притежава кафене, е представител на материалния. Водещият обърна внимание и на това, че Еньо не е изцяло лош герой и това става най-ясно от факта, че той прехапва устните си и замълчава, когато осъзнава какво е сторил Серафим.
      
При реденето на листчетата участниците свързваха думи от един порядък като на едното е написано нещо, което може да се купи с пари, а другото – не. Затруднение изпитаха при двойката общуване и разговор. Тук водещият им помогна с въпроса какво им таксуват мобилните оператори – разговор или общуване. След което разясни и това, че човек може да разговаря с всеки, но общува само с някой, който му е близък и споделят сходни ценности. При двойката достойнство – власт, водещият обърна внимание на факта, че достойнството е единственото нещо, което друг не може да ни отнеме, а можем само сами да го изгубим.
       При дискусията участниците трябваше да отговорят на въпроса: „От кое бих страдал повече: ако изгубя нещо, което мога да купя с пари или ако изгубя нещо, което не мога да купя с пари?“. Повечето участници споделиха, че биха страдали повече, ако изгубят нещо, което не може да се купи с пари. В края на дискусията, заедно с водещия обобщиха, че и двете са важни, но това, което не може да се купи с пари трябва да е водещо. Например идеята за дом, трябва да е водеща, когато си строим или купуваме жилище.
       Следващата учебна година същите участници отговаряха на въпроса на кой от синовете от християнската притча оприличават Моканина: на този, който казва, че няма да отиде на лозето, но отива или на другия, който казва, че ще отиде, но не отива. В началото участниците даваха разнопосочни отговори, но след като водещият зададе помощния въпрос: кой от синовете се променя към добро и дали Моканина също се променя, вече всички участници посочваха, че оприличават Моканина на първия син.
       Участниците отново подреждаха листчетата, но този път на тях бяха написани същност, проявление, цитат и провинение на трите християнски добродетели – вяра, надежда и любов. Задачата беше по-трудна от миналогодишната, но накрая участниците осъзнаха, че надеждата е свързана с търпение и е насочена към бъдещето, любовта е свързана с отношение, а вярата – с дела. Беше припомнено и това, че те са сестри, а тяхната майка е Мъдростта – София, както и това, че ако добродетелите не са свързани с мъдростта, се превръщат в пороци. Дискусията беше проведена на базата на това кой принцип предпочитам повече: „Око за око, зъб за зъб или ако те ударят по едната страна, обърни и другата“. В края на дискусията беше разяснено, че първият принцип е старозаветен и той обслужва правото в общността, докато вторият е християнски и е свързан с личността, т.е. първият е безличен и с него борави правото, а вторият е личен и може да бъде приложен само към много близък човек.

.

 



 

 


 

 


 

 


 

На 25 септември в музикална работилница се срещнaха кралят на кологото – Кинг Аишоба и Аюуне Суле от Гана с ученици от музикалните паралелки на Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“. Сътрудничеството с младежка формация „Аморфа“ даде възможност да се пресекат българските и африканските културни традиции. Съвместните импровизации наситиха атмосферата с висок емоционален градус и доставиха автентична радост.

Музикантите от Гана продължиха своя културен диалог в час по реторика с 11в клас, споделяйки най–важните аспекти от африканската традиция, която те следват и необходимостта тя да открива свои съвременни рефлексии.