Имената, с които се предполага, че са наричали последната  нощ на старата година и първия ден на новата година се смята, че са били съответно Веля ноч/Велик дан(Великата нощ и Великият ден). След приемането на християнството тези имена са били използване за Възкресение Христово. Сред православните славяни той е известен като Великден, а сред славяните католици като Велика нощ. В езически времена това бил празник, който много повече приличал на Хелуин. Определени хора(шамани), с чудновати маски и облечени в палта от овча вълна, обикаляли около селата, тъй като се смятало, че по време на Великата нощ духовете на мъртвите обикаляли по селата, влизайки в домовете на своите близки, за да посрещнат заедно с тях Новата година. Вероятно божеството, което властвало над последния ден на годината, бил богът на подземния свят Велес.

Пролетният празник Масленица също има езически корени и включва изгарянето на сламена фигура и все още се практикува в много славянски страни. Имало също така и голям пролетен празник в чест на Ярило -богът на растенията и плодородието. По това време на годината групи от млади момичета и момчета обикаляли по  селата, носейки зелени клончета или цветя като символ на новия живот. Te минавали от дом на дом, пеейки песни и благославяйки всеки дом с обичайните ритуали за плодородие.

Обичаят на правенето на "писанки"-шарените яйца, по-късно преминали и в празнуването на Великден. Празникът на лятното слънцестоене,  днес е известен като Купала. Той се отбелязвал като голяма сватба и според някои предания обикновено завършвал с истински оргии. Имало много храна и напитки в нощта преди големи огньове на открито да бъдат запалени и младежите да започнат да танцуват по двойки, обикаляйки около огньовете или да ги прескачат. Младите момичета плетели венци от цветя и папратта, която била смятана за свещено растения, била хвърляна в реката, която щяла да ги отведе до бъдещият им съпруг.

Ритуалното къпане през тази нощ също било много важно. От тук идва и името купала(от купание -къпене), което по-късно отлично паснало с превръщането в покровител на празника на Йоан Кръстител.  В средата на лятото имало празник, който бил свързан с бог Перун, който след приемането на християнството става празник на св. Илия. В езическите времена този ден се смятал за най- свещеният ден в годината, а според някои исторически източници на този ден се извършвали и човешки жертвоприношения. След него започвала жътвата.

 Не е съвсем ясно кога точно ставало отпразнуването на жътвата, но в историческите извори се споменава интересна традиция, свързана с жътвата, която се извършвала в храма Световит в древния град Аркона на балтийския остров Руян(днешен Руген). Хората се събирали пред храма, където жрецът поставял голяма пшеничена пита, почти с размерите на човек. Високият жрец заставал зад питата и питал хората дали го виждат. Каквото и да му отговорели, той казвал, че следващата година няма да могат да го видят, с което искал да каже, че следващата година реколтата ще е още по-плодородна. По време на зимното слънцестоене също имало важен празник, който по-късно станал част от христиняските традициите на Коледа. В много славянски държави Коледа се нари Божич, което ще рече Малкият Бог. И въпреки, че името отлично се вписва в християнската концепция за Рождество Христово, то има езически корени и е израз на раждането на младия, нов Бог на Слънцето от старото и заслабващо слънчево божество по време на най-дългата нощ от годината. Старият слънчев бог бил Сварог, а неговият син-младото и ново слънце -Дажбог. Старото име на този празник било Корочун.