Както при всички уседнали земеделски
индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда
според Слънцето — съобразно неговото движение спрямо Земята,
неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията —
пролетно (21 март) и есенно (23 септември), и слънцестоенията —
лятно (22 юни) и зимно (22 декември). Във връзка с тези четири
сновни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на
Слънцето като сложно многолико божество с
четири превъплъщения.
Самото слънце — това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На
празника Коледа (22 декември — зимно слънцестоене) той се ражда.
Наричат го Коледа — слънцето младенец, новороденото слънце. От
тогава той започва да расте — денят се удължава. На 21 март
(пролетното равноденствие) — слънцето-дете Коледа става млад мъж и
го наричат Ярило. Тогава денят е равен на нощта. До Къпалските
празници (22 юни — лятно слънцестоене) младото слънце Ярило достига
своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало. Тогава денят е
най-голям в цялата година. От там насетне слънцето-мъж Къпало
започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на
есенното равноденствие (23 септември) го наричат Хърс —
слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа старото
слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за
да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.
Славянският календар е цикличен, за разлика от съвременния линеен
календар. От значение е сезонът, годишният период, а не годината,
което придава и цикличния, кръговия му характер — сезоните се
редуват в непрекъснат сезонен цикъл. Един и същ сезон, една и съща
дата настъпват отново и отново през определено време, никога не
остават в миналото. В съответствие с това и славянският календар
няма начало или край, никой месец не е пръв или последен.
Единственено могат да се обособят четири годишни времена, в
зависимост от които варират и начините на живот, работата и
свещенодействиятя на хората. В по-старо време годишните периоди били
само два — седеммесечен земеделски сезон (лято) и петмесечен
неземеделски сезон (зима).
Месеци
Месечните названия в славянския календар отразяват основните
стопански дейности и сезонните климатични промени в земите на
ранните славяни. Зимните месеци са “студен”, “леден”, “люти” и др.
подобни, пролетните отразяват започналата вегетация на растенията
(тръвен, квитен, красавик, липен), в лятото е отразена жътвата
(сърпен, червен, което би трябвало да е едно и също), названията на
есенните месеци са в съгласие със застудяването (листопад, руен,
груден). Освен общославянски, срещат се и изолирани названия,
характерни само за отделни славянски народи, което е напълно
естествено.
Повечето от официалните и
простонародните названия се обясняват от славянските етнолози
изключително сполучливо и еднотипно. При няколко от официалните
названия обаче се наблюдават големи различия в тълкуванията и се
явяват много версии за едно и също название.
1. Първият месец (януари) е
Сечен, по
народному Коложег. Названието Сечен се обяснява като производно от
глагола “сеча” предполагайки, че това е най-подходящото време за
сечене на дърветата. Името Коложег съдържа две части: коло - Слънце
и жег, жега – топлина. Названието означава, че Слънцето започва да
грее по-силно след зимното слънцестоене.
2. Втори месец -
Люти. Името показва, че
зимата е люта, веят силни ветрове и навяват сняг.
3. Трети месец -
Сухи. Името показва, че
времето е сухо, без валежи и духат “благи южни” ветрове.
4. Четвърти месец -
Брезен, Цветен.
Наречен е на името на брезата, която цъфтяла в този период.
5. Петия месец -
Тревен. Месец май по
нашите земи се наричал „тревен”, защото това е времето на растежа на
тревата.
6. Шестия месец – Изок, Липан, по
народному Черешнар. Отговаря на цъфтежа на липите и узряването на
черешите.
7. Седми месец - Сърпен, по народному
Жетвар или Червен.
Неговото име означава време на жътва и употребата на сърпа. Жътвата,
след сеитбата, представлява най-важното време в годината.
8. Осмият месец в годината е
Зарев, Орач,
Коловоз, Гумник. Названието гумник означава време, когато житото се
вършее на гумното (хармана). Доскоро названието коловоз е превеждано
като време на най-честата употреба на волските и конски коли за
превоз на зърното и плявата. Сега обаче това обяснение се приема за
погрешно и наивно. Думата КОЛО (на български КОЛЕЛО, търкало) се
осмисля като “Слънце”. Тази нова етимология изглежда великолепна. От
тук, коловоз се етимологизира като време, когато греенето на
Слънцето започва да намалява след момента на лятното слънцестоене.
9. Деветият месец е Руен, по народному -
Гроздобер. Названието Гроздобер означава време за беритба на
гроздето. Руен е назван според думата РУЙ, което е название на
червен, от тук руйно вино, руйна зора. Съществуват и билка руй и
много топоними от този род - Руй, Руйно, Руище, Руйевец и т.н.
10. Десети месец Листопад – листата
опадват.
11. Единадесети месец Груден
- време
когато земята се втвърдява и става на буци по нивите и пътищата.
Според някои руски етимолози, това обяснение е неправилно, защото е
невероятно през ноември да има такова силно замръзване на земята.
Според тях, “груден” означава, че през този месец от небето понякога
вали “снежен дъжд” или “влажен сняг”, нещо като валеж от “грудки”.
На полски език едно от значенията на думата
gruda е “мокър сняг”.
12. Дванадесети месец е Просинец, по
народному Коледар. Етимологията на Просинец е съвършенно неясна.
Според едни учени,
названието идва от “моленето” на момичета, като
антитеза на строгия християнски пост по това време. Друго обяснение
се търси от обстоятелството, че по време на декемврийския пост не
бива да се излиза извън къщата за щяло и нещяло – от тук просинец -
“липсва светлина”! Месец декември се нарича още Просени дни. От тук
идва следващата, трета етимология - когато просиява хубаво време,
появяват се хубави дни и отвреме на време изпод есенните мъгли и
зимната облачност се показва небесната ведрина. Тук трябва да се
добави и четвъртото обяснение – след 22 декември денят започва да
нараства по едно малко “просено зърно” на ден (просено, от
растението просо). Пето обяснение се търси в думата “прасе”, на
руски “поросенок” и глагола “опрасяване”, защото в този месец се
колело прасе – жертва на бога Божич, т.н., новото Слънце. В подкрепа
на това обяснение идва факта, че на портала на Трогирската
катедрала, този месец е илюстриран със сцената на колене на прасе.
Старинните названия на месеците се съхранили при много славянски
езици: белоруски, украински, чешки, полски, сръбски и хърватски.
