История

Славяни

Първите славяни обитавали областта между горното течение на река Висла, Северните Карпати и река Днепър. В тамошните земи се оформила древната славянска материална и социална култура, която запазила спецификите си през следващите две хилядолетия. За дълго време славяните били зависими от номадските племена скити и сармати, което оказало мощно влияние върху славянската култура. Славянският език останал архаичен, много близък до общия пра-индоевропейски и до индо-иранските езици. Славянската религия придобила ирански черти, а в митологията се появили персонажи, характерни за древния персийски епос. Постепенно се оформили две групи славяни – източни (анти) и западни (венети). От антите прозлезли руснаците, украинците и белорусите; а от венетите – чехите, словаците, поляците и лужишките (германските) славяни.

През V-VІ в., под натиска на прииждащите от изток азиатски преселници, част от антите се разселили на североизток, а други се установили на юг. Когато преминали река Дунав и навлезли на Балканите, те осъществили контакт с южния клон на венетите и образували една нова славянска група – славини. От източните славини произлезли днешните българи и македонци, а от западните славини – сърби, черногорци, хървати и словенци.

Славяните били предимно земеделци, обработващи земята по съвсем примитивен начин. Този тип земеделие не позволявало да се изхранват големи групи хора, поради което славяните живеели в малки родови селища. Обработваемата земя трябвало да се сменя на няколко години, което, заедно с честите вражески набези, налагало постоянна миграция на родовете и не позволявало да се установят на едно място за дълго, да построят солидни селища и да развият висока материална култура и архитектура. Славяните притежавали само онова, което им служело в ежедневието. Единствено ценна за тях била храната, защото гарантирала физическото оцеляване. Затова храната била единственото (заедно с оръжието), което складирали и криели из горите извън селата си, за да са осигурени при нещастие. Военното дело на славянските племена не било развито. Те рядко воювали. Тъй като живеели на малки слаби групи, а и нямало какво да отбраняват, при угроза от нападение, просто взимали дребните си ценности и изчезвали в околните добре познати гори. Ако все пак били преследвани, тогава съотношението на силите се обръщало. Големи, тежко въоръжени или конни войски не можели да реализират бойната си мощ из гъстата горска растителност, която се явявала отличен съюзник за славяите. Разпокъсаният и независим начин на живот не позволявал на славянските народи да развият каквато и да било държавна форма и върховна власт. Над всяко село властвал местният старейшина. Но по правило важните въпроси се решавали от всички боеспособни мъже на специално общо събрание, наричано на “Вятье” (Вяще, Вече).

Освен старейшина, селата имали и “кнез” (княз), който не бил владетел, а само военен вожд и предвождал мъжете във време на война. Това характерно социално устройство пречело на появата на славянски държави в ранната славянска история. Славянски държави не се появили дори след появата на класово разслоение, когато князете, които по време на война по право вземали шест пъти повече плячка от обикновените войни, и съсредоточили повече власт в ръцете си. Но те постоянно враждували помежду си, защото никой не искал да се подчини другиму и всеки смятал себе си за единствен господар. Все пак, през VІ-VІІ в. славянските народи се озовали на прага на държавността. Тя се зародила всред онези племена, които граничели и постоянно воювали с враждебно настроени народи. Около 630 г. в Бохемия се появила първата славянска държава – Самовото княжество. Панонските и бохемските славяни страдали от неспирни аварски нашествия и за да не бъдат поробени, били принудени да се обединят за по-ефективна защита. В резултат на това, военният вожд Само подчинил всички околни славянски племена и се обявил за върховен княз. При подобни обстоятелства в Мизия (днес северна България) се зародил съюзът на “Седемте славянски племена и северите”, който представлявал ранна форма на държавност. Не случайно, по-късно българите създали своята държава, като се обединили точно с този славянски съюз. Подобен на Седемте племена бил и друг съюз на българските славяни – Стримонското княжество. Това било обединение на племената от района на река Струма. И двата държавни съюза били резултат от постоянната византийска заплаха. В средата на VІІ в., в Западна Чехия, като наследник на разпадналото се Самово княжество се появила държавата Велика Моравия. Скоро след нея, през 681 г., била създадена друга държава – България, която била съюз между новодошлите български племена и местните южни славяни. Едва по-късно своя държава сформирали и източните славяни – около 970 г. киевските князе изградили Киевска Рус. Също през Х в. било създадено и Полското кралство на крал Мешко. Така се формирали нациите – българи, поляци, сърби, руси, чехи и пр.