Но през 14 век, България е превзета от Турция и поставена под турско управление. Населението на България е било насилствено претопявано, селата и градовете опожарявани и по-късно те изчезвали. Такава е съдбата и на българското селце Българи в Странджа планина, където, случайно или не, се е смятало, че е столица и най-важното за нестинарите място. След като турците нападнали и разграбили с.Българи, го подпалили. Една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклиса. Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната от огъня икона на „Св.Константин и Св.Елена” и я изнесла преминавайки и поклащайки се сякаш изпаднала в транс през пламтящите въглени. За изненада на хората, които я видели по нея нямало и следа от изгаряне.

От тогава нестинарството се възражда. Като покровители и пазители на нестинарите се смятат Св.Константин и Св.Елена, като обредния ритуал се извършва основно на техния празник - 21, 22 май (по старо) или на 3, 4 юни (пo ново).

Поверието е, че: огънят, който се пали, гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по силни и по спокойни. Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади за дълголетие. Смята се че нестинарството е Харизма, а не наследствена дарба и както нестинарите вярват, тя сама намира избрания и достойния човек. Те казват: ”За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш, за да играеш и да не се изгориш трябва да те изберат и закрилят Св.Константин и Св. Елена. Когато усетиш,че музиката те обзема, тъпана отмерва пулса ти на сърцето, усетиш, че политаш и тялото ти отмалява и всичко около теб изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш омагьосан своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени…".