Траките са етно-културна общност от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на 2000 години пр. Хр. до VI в. сл. Хр. областта от северноегейско крайбрежие до Карпатите, от Черноморското крайбрежие до р. Морава, и земите в северозападна Мала Азия.

Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от североизток около 1500 г. пр. Хр., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в отделни групи (част от българските археолози предполагат, че траките са дошли от североизток около 3500 г. пр. Хр. — т.е. в края на каменно -медната епоха). Според друга хипотеза, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са местно население. Всъщност Александър Фол копира доказаната още от праисторика проф. Петър Детев хипотеза, че местната етно-културна общност се е оформяла от края на седмото хилядолетие преди Христа, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от палеобалканското население. Траките са просто по-младите му генерации.

Траките живеят на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава.

Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на V в. пр. н. е. от Терес I. През 188г. пр. н. е. край Кипселата траките разбиват войската на римския консул Мандлий Вулзон, които се връщали от Галатия . Тракийските войни наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от битката при Магнезия, като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взимат участие във войните на Римската република и Римската империя, като са описвани като войнствено племе.

След като римляните завладяват териториите на траките в средата на 40-те години на I в. сл. Хр., през 45г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 46г.

Многократните нашествия на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до 5–6 век, както и до намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. Голямата част от тях са напълно или частично елинизирани или романизирани, а в последствие християнизирани, което ги превръща постепенно в ромеи. След създаването на българската държава потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, формират българския етнос.