Културата на всички древни цивилизации е била ориентирана спрямо звездното небе. Всеки владетел, всеки жрец е следял събитията, които се случват на Небето, защото космичният закон, формулиран в най-дълбока древност от Хермес Трисмегист гласи “Както горе, така и долу”, т.е нищо не се случва на Земята, без за това да има знак на Небето. Тази истина е била добре позната на инките, маите, шумерите, египтяните, а както разбираме от последните археологически открития - и на траките, обитавали нашите земи. Всяка култура, която поставя за свой приоритет развитието на Духа на човека има за цел изследването на връзката на човека с Космоса, със звездите, със Слънцето.

Тракийските светилища, разположени в Долината на тракийските царе, са били древни обсерватории.

Архитектурата на всяко светилище в долината е различна. Тя пази спомена за владетеля, който го е създал. Първоначално светилището е храм, а в последствие става „гробница”- площадка за ретранслиране на духа на владетеля. Но според астрономите общото между всичките тракийски светилища е удивителната точност, с която са ориентирани към движението на Слънцето - върховния бог на траките. Във всяко подмогилно съоръжение са открити знаци, които показват кога са лятното и зимното слънцестоене, както есенното и пролетното равноденствие и „откъде прониква светлината”.

Според древногръцки хронисти тракийските владетели са познавали 500 звезди и са знаели имената им. Античните хронисти свидетелстват също и за това, че Траките са преподавали астрономия и на гръцките царе.

В астрологията е добре известно, че златото е метал, който според закона за съответствията се свързва със Слънцето. Именно този метал е бил използван от траките в техните религиозни церемонии и ритуали за връзка с енергиите, които произтичат от Слънцето. За тях златото не е било синоним на богатство, средство за размяна или за натрупване. Всеки жрец, всеки владетел е бил погребван заедно със златните предмети, които е използвал по време на религиозните церемонии, защото тази предмети вече са били попили неговата енергия, неговите вибрации и не е могло да бъдат използвани от друг. За новият жрец или владетел изкусните тракийски майстори са създавали нови предмети с ритуално предназначение.

Именно златото обаче е станало една от главните причини за гибелта на цивилизацията на траките. Елините, които са били на много по-ниско ниво на културно и духовно развитие, но с по-развита материална култура и бит, по-рано са започнали да използват златото като средство за размяна. Научавайки за несметните богатства на траките, за златните им мини, те нахлуват по техните земи, завладяват някои от мините и разрушават тракийските селища.

Наред със златото обаче, елините (отчасти и римляните) взимат и нещо друго много по важно от материалното богатство – учението на Орфей. Орфей е бил един от Великите посветени на древността, можем да го наречем и Духовен учител на траките. Той е използвал изкуството като метод за развитие на човешката душа и като средство за връзка с космическите сили. С времето учението на Орфей става основата, върху която се развива впоследствие добре познатата ни древногръцката култура.

Малцина знаят, че освен Орфей елините взаимстват от траките и бога на плодородието и виното Сабазий. Елините го наричат Дионис, а по-късно той преминава и в пантеона на древните римляни с името Бакхус.

Наред с култовете и обредите, свързани с веселия бог, траките оставили в историята спомена за гъстото тракийско вино. Древните траки са създателите на култа към виното и го използват като ритуален дар за своите божества. В онзи красив древен свят, пълен със загадки, виното не се използвало за обикновено пиянство, а било средство за единение с боговете. То било използвано от жреците в ритуалите и мистериите разиграващи се в тракийските светилища.

Имайки предвид, че тракийският храм символизира работата и функциите на слънцето, а слънцето от астрологична гледна точка е свързано със сърцето, то логично е да си представим, че виното на свой ред е имало пряка връзка с кръвта според траките. Ето защо виното и кръвта като носител на духа още от дълбока древност са били свързвани със свещенодействия. Какво ще кажете за Светия Граал в по-ново време?

Хилядолетия преди божествената напитка да открие родината си във Франция, Италия и Испания, античните автори описвали неповторимите качества на тракийския елексир.

Според най-пресилените той „трябвало да се разрежда с вода в съотношение едно към десет и пак било толкова силно и пивко, че било невъзможно да отлепиш устни от бокала. В Омировата „Илиада” пък се казва как всеки ден кораби докарвали бъчви с вино в тракийския стан, разположен извън стените на Троя. Това се случвало някъде около 8-ми век преди новата ера, когато траките били във възхода си.

Днес от Дионис и траките са ни останали само безценни съкровища и няколко уникални български сортове лози - Памид, Червен Мискет, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка. И до днес единствено в България може да се опита ароматното вино Мавруд – завещано ни от траките.

След нашествието на елините тракийската култура започва да залязва. Тя е претопена в голяма степен и от римляните. И все пак привнася богатото си наследство, което вече е част от подсъзнанието на елини, а по-късно римляни и византийци.

Тракийската, както и всички други древни цивилизации са били изградени върху знанието за взаимовръзките между Небето и Земята, човека и Природата. Ето защо мита за Херкулес е изключителен апотеоз на древонтракийската култура. Помните – там вътрешният герой извършва 12 велики подвига, пряко свързани с зодиакалния кръг – астрологичната мандала.

Проф. Ван дер Брюл, един от водещите специалисти по езотерика в света твърди, че Тракия трябва да се превежда като "Свещенна земя", и че в Тракия преди окло 10 000г. се е намирал духовният център на планетата.