02.02. – ритуално зарязване на лозите. Трифон Зарезан. По характер напомня на древните земеделски празници, от типа на първата оран, първия сноп и др., които се срещат масово в района на Памир, и при някогашните народи от Волжка България. Интересното при него е, че месец февруари е много рано, за да се подрязват лозите, затова обредът се извършва чисто символично – но там където са живеели древните българи в Памир и Хиндукуш, лозите са се развивали по-рано и пролетта е настъпвала по-рано. Това показва, че българите идвайки към Балканският полуостров са пренесли и празника.

Малко са християнските празници без обредното вино, то е част от ритуалите и при раждане, сватба, помени. Малцина обаче осъзнават дълбочината на това свещенодействие, защото повечето хора употребяват виното като обикновена алкохолна напитка. Ежедневното измества сакралното. Само лозниците на мавруда, смятан за единствения запазен древнотракийски сорт, таят в себе си жизнените сокове на безвъзвратно изчезналите траки и техните луди вина.

03.03. – конските надбягвания. Този празник е с доказан прабългарски произход, Те са имали обичая да правят специални прегледи на годността на войската и конете, а надбягванията са били част от тази проверка. /Конят е бил превозно средство на древните българи и това донякъде обяснява как са се отзовали европеидни българи в Централна и Средна Азия./

05.05. – втори общонароден курбан – пренасянето на жертва на агнета.

21.05. - Свети равноапостоли Константин и Елена. НЕСТИНАРИ. Тогава празника е бил на - 06.06

Най-яркото свидетелство от онова време е нестинарството. Така наречено “ходене върху жар с боси крака” се е родило още преди Христа, като езически ритуал. С танцуване върху жарта, изпадали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня и го молели да ги дари със здраве, успех и плодородие през годината.

Смята се че нестинарството е Харизма, а не наследствена дарба и както нестинарите вярват, тя сама намира избрания и достойния човек. ”За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш, за да играеш и да не се изгориш трябва да те изберат и закрилят Св.Константин и Св. Елена”.

Еньовден - „Ени” – прабългарска дума, която означава „нов ден”. Именно тогава в далечното ни минало, предците ни са чевствали Нова година – след най-дългия ден на годината. Този ден разделя годината на две, напомня, че е време да се помисли за дългите студени месеци. В житейската си мъдрост българинът се е научил да се готви за предстоящото, когато то е още далече.

В ритуала участват жените – млади и стари. Те се къпят в роса в ранно утро, преди да е настъпила светлината. Ритуалът “събиране на билки”- бильобер и ръсенето с тях имат за цел да се освети с положителна енергия всичко в света. Наричанията носят също древна символика. Сбират се 77 вида билки, срещу 77 вида болести.

Важен елемент е измиването във вода за здраве, обикновено в река. Лечебната сила на речната вода, се обяснява с това, че слънцето се е окъпало в нея.

На Еньовден венецът и горящият кръг на огъня са символи на усвоеното и очовечено пространство. Извън него остава неподреденият и опасен за човека свят. Вътре в кръга действа предпазващата му сила. Венецът и кръгът символизират слънчевия диск и притежават силата на свещени знаци и на божествена магия.

Петровден 29.06 – лятната жертва към небето. Петелът е смятан още от древната митология за слънчев знак на небето, който отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението на петела се свързва и с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Птицата е знак на плодородието и на раждането на нов живот, затова често се използва в сватбените обреди.

Празничният ден се почита за предпазване на нивите от огън, за да не пламнат снопите. Не трябва да се работи на полето, за да не изпрати светецът огън (светкавици и гръмотевици) и да няма пожари. Не трябва да се пали огън в огнището и да се пече хляб - за да не се сплъстява и да не червясва житото.

Друг празник е – първият сноп или първата жътва. Първия сноп се е наричал въдък /и сега е така в някои крайща на България/. Първият сноп или "Брада на дядо Господ" носи берекет и се е запазвал до края на самата жътва. Денят 12 юли някога е отбелязван като Празник на житното плодородие - Първи житен сноп в Северна България, последен житен сноп в Южна България. На този ден северняците са започвали жътвата, а южняците са я свършвали. До средата на миналия век за селяните първият ден на жътвата е бил истински празник. Тя е трябвало да започне в "хубав" ден - понеделник или сряда, за да е богат урожаят и да е спорна работата през цялото лято. Зажънването се е извършвало от жетварка с "лека ръка", обърната с лице на изток.

След първата ръкойка жетварката хвърля класовете напред с думите: "Както тези класове летят, така жътвата да върви бърже" или "Бог напред, ние след него!" А първият сноп, вързан с червен конец, се изправя и благославя: "Айде, тая година едва те дигам, ама догодина хич да не мога да те дигна". Поставя отгоре му кърпа или шапка, в която стопанинът на нивата слага пари за почерпка на жътварите. Първият сноп е стоял изправен до края на жътвата. През дните на жътвата всички на нивата са гледали да открият "брадясали" стебла с по 2-3 класа. Такъв клас се е наричал "цар на нивата", "брада да дядо Господ" и се е вярвало, че ще им донесе плодородие. "Брадата" се е правела от оставените специално за нея класове - с най-едри и пълни зърна. После тържествено се е отнасяла в къщата на стопанина, където се пази до Нова година.