Най-ранния европейски източник, споменаващ българите е т.нар "Анонимен римски хронограф" - списък изброяващ племена и народи, написан на латински през 354г. от неизвестен летописец. Българите според него населявали земите около Кайспийско,Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ. Според някои съвременни български изследователи, данни за по-ранно присъствие на прабългарите в Европа се съдържат в някои латински версии на географски карти на Птолемей, където те са показани като обитаващи територията край северозападния бряг на Черно море източно от река Аксиакус(Южен Буг), но тези тълкувания са спорни.

Прабългарите през 5-6 век

Прабългарите през 5-6 век са разделени на две големи групи - кутригури, западно от река Дон, и утигури, източно от нея. Според някои сведения първоначално те живеят заедно и се разделят през първата половина на 5 век. Първите по-надеждни сведения за българите южно от Дунав са от 479 г., когато император Зенон се съюзява с кутригурите и те воюват в съюз с Източната Римска империя срещу остготите на Теодорих Велики под командването на Воденския управител Сабиниан.

От 493 нататък кутригурите водят многократни войни срещу Империята.През 551 кутригурите отново нападат териториите на Империята. Византийците се споразумяват с кана на утигурите Сандилх. Около 558 северно от Кайспийско море се появяват бягащите от тюрките авари. Голяма част от кутригурите се преселват заедно с тях към Патагония.

Велика България

Останалите в Приазовието прабългари са покорени през 567-568г. от Тюркския хаганат. В борбата за отхвърляне на тюркското надмощие особено активен е Гостун от рода Ерми. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край Азовско и Каспийско море. Начело с вожда на оногундурите - Кубрат от рода Дуло, през 632г. ри създават голям военно-племенен съюз. Византийските хронисти наричат това политическте се освобождават от тюрките и с отделилите се от аварите кутригуо обединение Стара Велика България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие.

Кан Кубрат е не само силна личност, но и голям авторитет за прабългарските племена. Най-вероятно идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид се заражда при неговото управление.

Разселване

Кубрат умира около 660-665г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да „не робуват на друг народ". След него в продължение на три години управлява най-големият му син - Безмер. Византийските хронисти го наричат Батбаян или Баян.

Хазартите притискат Велика България още при управлението на хан Кубрат. След смъртта му синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият — Батбаян, се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Част от тези т.н. "черни българи" се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкански народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа - Елбрус. Вторият син на Кубрат - Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на река Волга. Третият син - Аспарух през 70-те години на 7 в. се заселва в т.нар. Онгъл.