Професия „Танцьор“ с две специалности – „Български
танци“ и „Модерен танц“.
Приемът на ученици в паралелката с обучение по професия
„Танцьор“ е след завършен VII
клас. Обучението е с 5-годишен срок и завършва с
държавен изпит за придобиване на трета степен на
професионална квалификация. Общата професионална
подготовка очертава рамката, в която може да се
реализира професията, а отрасловата и специфичната
професионална подготовка насищат обучението с важни
теоретични знания и умения, намиращи приложение по време
на учебната и учебно-творческата практика, провеждана в
реална творческа среда. Наред с овладяването на
танцово-сценичните умения, учениците получават и пълната
общообразователна подготовка, обхващаща учебния материал
от осми до дванадесети клас. Обемът знания и предвидения
за това хорариум от часове е в пълно съответствие с
държавните образователни изисквания за всички средни
училища. Разширеното изучаване на английски език дава
добра основа за реализация в сферата на туризма,
развлекателния бизнес в страната и чужбина, а добрата
обща подготовка – за продължаване на образованието в
други области на познанието, в български или в
чуждестранни университети.
Учениците избират специалността при постъпване в училище
и се обучават по съответния училищен учебен план.
Паралелката се дели на две групи по предметите, различни
за двете специалности.
Специфика на обучението по професия „Танцьор“ -
специалност „Български танци“:
Освен изграждането на основните качества и умения у
бъдещите изпълнители, учениците имат за задача да усвоят
танци от етнографските области в България, като се
започне от Северняшката, Шопската, Тракийската,
Родопската, Добруджанската и се завърши с Пиринската
област.
Усвояването на стъпките, стила и характера на танците от
всяка една фолклорна област допринася за развитието и
усъвършенстването на различни страни от цялостното
формиране на бъдещите танцьори. Северняшките танци, със
своята лекота и отчетлив ритъм носят пъргавина; шопските
танци усъвършенстват бързината при работа с краката; в
тракийската ръченица се развиват техническите умения,
като се обръща внимание на ръцете и корпуса;
добруджанските танци развиват амплитуда и енергичност и
доразвиват играта на тялото и раменете. Пиринските танци
се отличават с висока емоционална наситеност и дълбок
вътрешен заряд. Именно при тях проличават в най-голяма
степен постигнатата виртуозност и артистична зрялост.
Наред с българските народни танци се изучават класически
екзерсис, български екзерсис, танци на народите, теория
и методика на специалността, композиция, импровизация и
сценично поведение, актьорско майсторство, разчитане и
описание на танца.
За съвременния професионален танцьор, независимо в каква
сфера и жанр ще се реализира, заниманията с класически
танц са задължителни. В часовете по класика се
усъвършенстват техническите умения, постановката на
корпуса и културата на сценично поведение. Останалите от
изброените специални предмети са абсолютно необходими за
цялостното изграждане на съвременния танцов артист не
просто като изпълнител, а като познавач, ценител и
творец.
Концертните изпълнения, в които участват ученици от
всички класове, се подготвят в часовете по танцов
ансамбъл. Танцът е неразделно свързан с музиката.
Екипността във взаимоотношенията между хореограф и
корепетитор е изключително важна за добрата атмосфера и
високите резултати в процеса на обучение. Музикалният
съпровод в часовете по български народни танци е на
акордеон, а в часовете по класически екзерсис – на
пиано.
Специфика на обучението по професия „Танцьор“ -
специалност „Модерен танц“:
Целта на обучението е да се създадат кадри с максимално
широко приложение и реализация: от трупи за модерен
балет, до танцов театър, мюзикъл и други подобни.
Учебната програма е съставена на база богатия опит на
преподавателския екип, широкия спектър от наблюдения,
специализации и участия в семинари с представители на
последното поколение млади хореографи и преподаватели по
съвременни танцови техники. Световна тенденция в
модерната педагогика е изграждането на танцьори, които
владеят максимален брой стилове и техники, наред с
изключително добра подготовка по класически танц и
джаз-денс. В тази връзка е и стремежът ни да се изградят
комплексни качества у бъдещите танцьори, чрез изучаване
на танцови дисциплини в няколко направления:
- Класически танц - изработва всички необходими качества
за един танцьор, като му дава задължителната основа в
теоретично и техническо отношение и помага за изграждане
на правилна постановка на корпуса;
- „Джаз-денс” - едно вече утвърдено течение в
съвременния танц, базирано на елементи от африканските и
класическите традиции, позволява да се развият както
танцувални умения, така и въображението чрез
импровизации;
- За първи път в България в програмата са включени и
танци, обединени под най-общото понятие „Стрийт денс” -
един твърде разпространен и актуален стил по света;
- Стил „Марта Греъм” - развива използването на
вътрешната енергия на тялото, пренасочена към танцувални
движения, изразяващи личността. Тук отново голяма роля
играе импровизацията;
- Български народни танци – изучаването им е традиционно
застъпено в СУ за ХНИ, като тенденцията за
взаимодействие на националния ни танцов фолклор с
останалите танцови техники е особено изразена в
хореографските търсения на съвременните български
творци;
- Исторически танци и Танци на народите - разширяват
познанията на учениците за различните култури;
- Акробатична подготовка – застъпена е в процеса на
работа, поради световната тенденция в танцовото изкуство
да се включват все повече акробатични елементи.
Наред с изброените предмети се изучават класически
екзерсис, теория и методика на специалността,
композиция, импровизация и сценично поведение, актьорско
майсторство, необходими за цялостното изграждане на
съвременния танцов артист не просто като изпълнител, а
като познавач, ценител и творец.
Имено това съчетание на дисциплини отличава нашата
специалност от всички останали подобни, но строго
профилирани, изучавани в страната.