Професия „Танцьор“ с две специалности – „Български танци“ и „Модерен танц“.

 

Приемът на ученици в паралелката с обучение по професия „Танцьор“ е след завършен VII клас. Обучението е с 5-годишен срок и завършва с държавен изпит за придобиване на трета степен на професионална квалификация. Общата професионална подготовка очертава рамката, в която може да се реализира професията, а отрасловата и специфичната професионална подготовка насищат обучението с важни теоретични знания и умения, намиращи приложение по време на учебната и учебно-творческата практика, провеждана в реална творческа среда. Наред с овладяването на танцово-сценичните умения, учениците получават и пълната общообразователна подготовка, обхващаща учебния материал от осми до дванадесети клас. Обемът знания и предвидения за това хорариум от часове е в пълно съответствие с държавните образователни изисквания за всички средни училища. Разширеното изучаване на английски език дава добра основа за реализация в сферата на туризма, развлекателния бизнес в страната и чужбина, а добрата обща подготовка – за продължаване на образованието в други области на познанието, в български или в чуждестранни университети.

Учениците избират специалността при постъпване в училище и се обучават по съответния училищен учебен план. Паралелката се дели на две групи по предметите, различни за двете специалности.

 

Специфика на обучението по професия „Танцьор“ - специалност „Български танци“:

 Освен изграждането на основните качества и умения у бъдещите изпълнители, учениците имат за задача да усвоят танци от етнографските области в България, като се започне от Северняшката, Шопската, Тракийската, Родопската, Добруджанската и се завърши с Пиринската област.

Усвояването на стъпките, стила и характера на танците от всяка една фолклорна област допринася за развитието и усъвършенстването на различни страни от цялостното формиране на бъдещите танцьори. Северняшките танци, със своята лекота и отчетлив ритъм носят пъргавина; шопските танци усъвършенстват бързината при работа с краката; в тракийската ръченица се развиват техническите умения, като се обръща внимание на ръцете и корпуса; добруджанските танци развиват амплитуда и енергичност и доразвиват играта на тялото и раменете. Пиринските танци се отличават с висока емоционална наситеност и дълбок вътрешен заряд. Именно при тях проличават в най-голяма степен постигнатата виртуозност и артистична зрялост.

Наред с българските народни танци се изучават класически екзерсис, български екзерсис, танци на народите, теория и методика на специалността, композиция, импровизация и сценично поведение, актьорско майсторство, разчитане и описание на танца.

За съвременния професионален танцьор, независимо в каква сфера и жанр ще се реализира, заниманията с класически танц са задължителни. В часовете по класика се усъвършенстват техническите умения, постановката на корпуса и културата на сценично поведение. Останалите от изброените специални предмети са абсолютно необходими за цялостното изграждане на съвременния танцов артист не просто като изпълнител, а като познавач, ценител и творец.

Концертните изпълнения, в които участват ученици от всички класове, се подготвят в часовете по танцов ансамбъл. Танцът е неразделно свързан с музиката. Екипността във взаимоотношенията между хореограф и корепетитор е изключително важна за добрата атмосфера и високите резултати в процеса на обучение. Музикалният съпровод в часовете по български народни танци е на акордеон, а в часовете по класически екзерсис – на пиано.

 

Специфика на обучението по професия „Танцьор“ - специалност „Модерен танц“:

Целта на обучението е да се създадат кадри с максимално широко приложение и реализация: от трупи за модерен балет, до танцов театър, мюзикъл и други подобни.

Учебната програма е съставена на база богатия опит на преподавателския екип, широкия спектър от наблюдения, специализации и участия в семинари с представители на последното поколение млади хореографи и преподаватели по съвременни танцови техники. Световна тенденция в модерната педагогика е изграждането на танцьори, които владеят максимален брой стилове и техники, наред с изключително добра подготовка по класически танц и джаз-денс. В тази връзка е и стремежът ни да се изградят комплексни качества у бъдещите танцьори, чрез изучаване на танцови дисциплини в няколко направления:

- Класически танц - изработва всички необходими качества за един танцьор, като му дава задължителната основа в теоретично и техническо отношение и помага за изграждане на правилна постановка на корпуса;

- „Джаз-денс” - едно вече утвърдено течение в съвременния танц, базирано на елементи от африканските и класическите традиции, позволява да се развият както танцувални умения, така и въображението чрез импровизации;

- За първи път в България в програмата са включени и танци, обединени под най-общото понятие „Стрийт денс” - един твърде разпространен и актуален стил по света;

- Стил „Марта Греъм” - развива използването на вътрешната енергия на тялото, пренасочена към танцувални движения, изразяващи личността. Тук отново голяма роля играе импровизацията;

- Български народни танци – изучаването им е традиционно застъпено в СУ за ХНИ, като тенденцията за взаимодействие на националния ни танцов фолклор с останалите танцови техники е особено изразена в хореографските търсения на съвременните български творци;

- Исторически танци и Танци на народите - разширяват познанията на учениците за различните култури;

- Акробатична подготовка – застъпена е в процеса на работа, поради световната тенденция в танцовото изкуство да се включват все повече акробатични елементи.

Наред с изброените предмети се изучават класически екзерсис, теория и методика на специалността, композиция, импровизация и сценично поведение, актьорско майсторство, необходими за цялостното изграждане на съвременния танцов артист не просто като изпълнител, а като познавач, ценител и творец.

Имено това съчетание на дисциплини отличава нашата специалност от всички останали подобни, но строго профилирани, изучавани в страната.

ІІІ. ЗАВЪРШВАНЕ И УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

1.    Пълният курс на обучение за VIII–ХІІ клас дава възможност за:

·         придобиване право за явяване на държавни зрелостни изпити за средно образование;

·         придобиване право за явяване на държавни изпити за трета степен на професионална квалификация.

2.    Трета степен на професионална квалификация се придобива след успешно завършен ХІІ клас и положени държавни изпити по теория и по практика на професията: Танцьор, специалност „Български танци“.

3.    Държавните изпити за придобиване на трета степен на професионална квалификация се провеждат по национална изпитна програма, утвърдена от министъра на образованието и науката.

4.    Организацията на държавните изпити се определя при условията и по реда на Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование и Закона за професионалното образование и обучение.

5.    Придобитата трета степен се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация.

6.    Съдържанието на документите, удостоверяващи завършено професионално образование, е определено в Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, утвърдена от министъра на образованието и науката.

 

ІV. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

1.    Учебният план е разработен на основание на Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за професионалното образование и обучение, Наредба № 4 от 30.11.2015 г. за учебния план, Наредба № 61 от 13.02.2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Танцьор".

2.    Практическото обучение се организира като учебно-творческа практика на основание чл. 29, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПОО.

3.    Изучаваният първи чужд език продължава в ХІ и ХІІ клас като чужд език по професията.

4.    Учебно-творческата практика се провежда по учебна програма и график, утвърдени от директора на училището в зависимост от конкретните условия и възможностите за организирането й. Учебната програма и графикът се съгласуват с ръководителя на институцията (организацията), в която се провежда практическото обучение.

5.    Учебните часове, предоставени за разширена подготовка, се разпределят в училищния учебен план за осигуряване на допълнително обучение по учебни предмети от общообразователната и професионалната подготовка, в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището.

6.    Съгласно Правилника за дейността на училището и иновативната организация на учебния процес изборът на учебните предмети от раздел Б и раздел В се извършва от ученика и родителите в началото на етапа на обучение.

7.    Всяка учебна седмица, освен часовете по физическо възпитание и спорт – ЗП, включва и по един учебен час за организиране и провеждане на спортни дейности - волейбол, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗПУО, чл. 14, ал. 3, т. 7 и ал. 5 от Наредба № 4/30.11.2015 за учебния план, Заповед № РД 09-1111/15.08.2016 год. на министъра на образованието и науката за организиране и провеждане на спортни дейности. Не се допуска промяна на вида спортната дейност по време на учебната година. Предвидените часове за спортни дейности, по един час седмично се провеждат във физкултурния салон или на физкултурните площадки в зависимост от сезонните промени, извън останалите учебни часове.

8.    Всяка учебна седмица включва и по един час на класа съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗПУО, чл. 14, ал. 6 от Наредба № 4/30.11.2015 год. за учебния план. Часът на класа се включва в седмичното разписание на училището, провежда се един път седмично. Часът на класа се използва за последователно развитие на класа, за патриотично възпитание и за изграждане на граждански компетентности, включително чрез ученическо самоуправление.

9.    Училищният учебен план не може да се променя през учебната 2018/2019 година, съгласно член 16, ал. 2 от Наредба № 4/30.11.2015 год. за учебния план.

10. Изучаването на учебните предмети, предложени в раздел В на училищния учебен план, не е задължително за учениците, освен ако не са заявили желанието си писмено чрез попълване на заявления преди постъпването на ученика в училището и/или най–късно до 14.09.2018 година съгласно член 18, ал. 2 от Наредба № 4/30.11.2015 год. за учебния план.

11.  Всеки ученик има право да завърши класа по училищния учебен план, по който е започнал да се обучава в СУ за ХНИ ,,К. Преславски“ - Варна, съгласно член 19, ал. 2 от Наредба № 4/30.11.2015 год. за учебния план.

12.  Лицата, прекъснали обучението си, продължават по училищния учебен план, действащ през учебната година, от която обучението продължава, съгласно член 19, ал. 3 от Наредба № 4/30.11.2015 год. за учебния план.