Знаме

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червнен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

История

Първо и Второ българско царство

 Първи данни за българско знаме имаме от времето на Първата българска държава, според които прабългарите използвали за знаме конска опашка. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена, подобни на византийските. Няма точни данни за български флаг от времето на Втората българска държава. По времето на османското владичество хайдутите и войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“.

През Възраждането

 Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло. Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение носи трите панславянски цвята – червен, бял и син. Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война - второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.

След Освобождението

 След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 в член 23 определя, че „Българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално“. През 1947 към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.