Растенията (Plantae) са царство организми, включващо познати
форми, като дървета, храсти, треви, лиани, папрати и мъхове,
а според някои дефиниции и зелените водорасли. Точният брой
на видовете растения е трудно да се определи, но в наши дни
се смята, че съществуват 300-315 хиляди вида, от които
основната част, 260-290 хиляди, са семенни растения.
Характерно за тях
е наличието на целулозни клетъчни стени и извличането на
необходимата за жизнените им процеси енергия от слънчевата
светлина чрез фотосинтеза. При този процес те използват
хлорофил, разположен в хлоропласти, на който се дължи
зеленият цвят на много техни части. Въпреки това някои
растения са паразити и могат да не фотосинтезират или да не
произвеждат значителни количества хлорофил. Също с някои
изключения, растенията се характеризират с полово
размножаване, модулен и неограничен растеж и редуване на
поколенията.
Растенията са
основна част от живота на Земята. Те са източник на
основната част от свободния кислород и са основен елемент на
повечето екосистеми, особено на сушата. Всички животни
зависят от химичната енергия, натрупана във вид на органични
съединения, която растенията добиват от слънчевата светлина
чрез фотосинтеза. Тази енергия животните усвояват чрез
метаболизма си. Растителни продукти, като зърно, плодове и
зеленчуци са основни елементи на диетата на хората и много
видове растения се култивират от тях от хилядолетия.
Растенията се използват от хората и с декоративна цел, а до
неотдавна те са били източникът на повечето лекарства.
Науката, изследваща растенията се нарича ботаника.
Водорасли се
наричат няколко самостоятелни групи организми, които
натрупват енергия чрез фотосинтеза и по тази причина в
миналото са причислявани към растенията. Най-забележимите
представители на водораслите са многоклетъчните форми, които
външно наподобяват висши растения, но в действителност са
зелени, червени или кафяви водорасли. Всяка от тези три
групи включва също и множество микроскопични или
едноклетъчни организми. Тези групи организми еволюират от
различни нефотосинтезиращи предшественици независимо една от
друга и от висшите растения, поради което вече не се
включват в царство Растения.
.
Водораслите са
талусни растения. Талусът им може да бъде с най разнообразна
форма - нишковиден, пластинковиден или разклонен. Дължината
му може да бъде от няколко сантиметра до няколко метра.
Водораслите са много древна група растения, които обитават
сладководни или солени водни басейни. Някои са се
приспособили да живеят във влажни почви, кората на
дърветата, влажни скали и др. Те могат да бъдат прикрепени
към дъното на водните басейни чрез специални клетки или да
са свободни плаващи.
Всички
водорасли съдържат хлорофил и се хранят самостойно чрез
фототсинтеза. Някои от тях не са зелени, а са обагрени в
чеrвено, кафяво или жълто-кафяво. Цветът им зависи от
багрилото което преобладава в хлорппластите им. Различни
групи водорасли обитават различни дълбочини във водните
басейни. Зелените водорасли са светлолюбиви и живеят в
по-плитките части на водемите. Кафявите водорасли са
разпространени до 40-50 метра дълбочина, а най-дълбокоо са
червените водорасли - до около 100м дълбочина. Кафявите и
червеноморските водорасли помагат при фотосинтезата. В
най-големите дълбочини няма водорасли.
Най-странните растения в света
От месоядните растения до най-голямото цвете в
света, това са най-загадъчните и зрелищни
видове, срещащи се по целия свят.
Rafflesia arnoldii
Растяща в дъждовните гори на Суматра и Борнео, рафлезията се
смята за най-голямото цвете в света. Размерите й достигат до
метър в диаметър и тегло 11 килограма. Цветето се развива
напълно за 9-12 месеца, но цъфти само броени дни. Това е
много рядко и трудно за намиране растение, но тези, които са
се натъквали на него, казват, че мирише на разлагащ се труп.
Rat-Eating Pitcher Plant (Nepenthes attenboroughii)
Това може би е най-странното, но и най-удивителното растение
в света. Непентесът се смята за най-голямото хищно растение,
способно да храносмила едра плячка. За първи път е намерено
в планината Виктория във Филипините и е кръстено на сър
Дейвид Атънбъро, всепризнат майстор на филмите за дивата
природа.
Pelican
flower (Aristolochia grandiflora)
Това
странно, но невероятно красиво растение има огромни листа,
вместо цветчета. Аристолохията е широколистно увивно
растение, наподобяващо лозата, но колкото и красиво да е, не
се доближавайте твърде близо до него, тъй като и то мирише
неприятно за хората, но не и за насекомите.
Hydnora
Africana
Hydnora
africana расте в Южна Африка. Това паразитно растение се
прикрепя към други видове чрез корен. Наглед страховито, то
всъщност расте под земята и само цветовете, наподобяващи
челюсти, се издигат над повърхността. Хиднора африкана
превъзхожда с отвратителния си мирис дори растенията, вонящи
на мъртва плът. Цветовете й миришат на фекалии, като
причината за това е привличане на насекомо за опрашването,
което в случая се извършва от торните бръмбари.
Flypaper
plant (Pinguicula gigantea)
Не се
доближавайте твърде близо до това растение, защото няма да
можете да избягате. Това растение привлича и сграбчва
всичко, което се докосне до листата му и веднага започва да
процес по храносмилане. Повърхността на растението е покрита
с лепкави храносмилателни ензими, които помагат да лови
жертви, най-вече като мухи и комари.
Amorphophallus
Съществуват над
150 видя
аморфофалуси,
като най-големият
от тях съвсем резонно е наречен „гигантски". Но всички,
които искат да се полюбуват на огромния аморфофалус трябва
да изтърпят неговия силен и определено зловещ мирис (нещо
средно между развалена риба и разложено месо), който се
усеща по време на цъфтене. Аморфофалусът достига доста
голяма височина, като още в първия си цикъл на цъфтеж цветът
с формата на стара грамофонна фуния нараства до половин
метър. С всеки следващ път цветът става все по-голям. За
рекорден в това отношение се счита гигантският аморфофалус,
разцъфнал в Германия през 2005 година. Неговата височина е
била 294 см. По време на опрашването цветовете не само
миришат ужасно, но и се нагряват до 40 градуса.
Clitoria
Великият
категоризатор Карл Линей е бил голям шегаджия. Внимателно
проучвайки и гледайки азиатско-американската сестра на
фасула, той и е дал малко неприличното име „клитория". Но
ако се вгледате по-внимателно, ще разберете, че името на
това растение може би си лежи на мястото. Растението само по
себе си е много полезно - има широко приложение в
медицината.
Dracunculus vulgaris
Това
растение е разпространено на Балканския полуостров, предимно
в Гърция и остров Крит, среща се и у нас. То достига на
височина до 90 см. Листата са с дължина 20 cm и са разделени
на отделни сегменти. Дръжките на листата и стеблата са с
кафеви петна, които придават вид на змийска кожа.
Прицветникът е с вълнообразен край и дължина до 45 cm.
Основните опрашители на вида са предимно бръмбари и по-рядко
мухи. Те биват привличани от изключително неприятната
миризма на разлагащо се месо или развалена риба отделяни от
растението.
Wolffia
angusta
Това
растение е едно от най-малките цветоносни растения на
Земята. То расте във водата и няма корени - прилича на
зрънце, плаващо по повърхността на водата. 38-те вида от
това растение са широко разпространени и може да бъдат
срещнати в умерените тропични области. Wolfia angusta е
ядивно растение, в него се съдържа голямо количество
белтъчини, почти колкото има в соята. В Азия то се използва
традиционно в менюто. Размерът на растението е по-малко от 1
мм.
Carnegiea
gigantea
Най-големият
кактус в света - сагуаро (Carnegiea gigantea) расте в
Мексико и щата Аризона. Той лесно достига височина до 15 м и
тегло от 6 до 10 тона. В цветовете на сагуаро има до 3500
тичинки, които са толкова големи, че малките птици може да
си правят там гнезда. За да израсне толкова голям, на
кактуса му трябва много време - расте много бавно, за
първите 30 години сагуаро нараства само с метър. След това
следва период на бърз растеж, когато наддава от порядъка на
1 мм ежедневно. Кактусът живее до 150 години.
