Скандинавски мит
за сътворинието на света
Според Скандинавската митология в началото не е имало буквално нищо. Нищо, освен една огромна бездна, наречена Гинунгагап, а на север и на юг от нея – съответно царството на мъглите, Нифелхейм и царството на огъня, Муспелхейм. Изведнъж от царството на мраза и мъглите се появил изворът Гергелмир, който пълнел всички морета. От него бликнали дванадесет могъщи и големи реки, които стремглаво се понесли на юг към Муспелхейм. Разбира се, Нифелхейм сковавал водите на извора, но той бил толкова могъщ, че никога не пресъхнал или замръзнал. За сметка на това ледовете се понесли още по-бързо към царството на огъня. Накрая, ледът достигнал толкова близо, че започнал да се топи.
Когато искрите и пламъците от огненото царство се смесили с леда, на място, наречено Гинунгагап или Хаос, Празнота, те му вдъхнали живот и от него се появила исполинската фигура на първото живо същество – великана Аургелмир, познат и като Имир. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от краката му се родил шестоглавият великан Трудгелмир, предшественик на хримтурсите, рода на великанитеили тролите, коварни и жестоки като пламъка и леда, които създали техния пра-родител. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската крава Аудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му. Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури, чийто син, Бор, взел великанката Беслу за жена. Тя родила трима синове-богове – Один, Вили и Ве.
Но на новородените богове от расата Аезир, или наречени ази, не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те въстанали срещу него и след дълга и тежка битка го убили. Рукналата от него кръв удавила кравата Аумдула и всички други великани, без един. Само внукът на Имир - великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си.
Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята - кръгла и плоска. Нарекли я Митгард, или Средната земя. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. С черепа на Имир създали небосвода, с костите му – планините, а от косите – дърветата. От зъбите мунаправили скалите, а от мозъка - облаците. От искрите на Муспелхейм създали звездите. Живата искрица нарекли Сол, а мъртвобледата сгруя оформила Мани. Сол бил олицитворение на огъня и топлината, а Мани контролирал течението на водите и въобще движението.
Първата зеленина, която поникнала било вечно зелено и огромно ясеново дърво, което по-късно било наречено Игдразил. То е първото растение и клоните и корените му проникнали и докоснали всичките девет свята, а корените му лежали в три страни - Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. Измежду тях бликали чудесни извори. Първият - Гергелмир в Нифелхейм, вторият в Йотунхейм. Това бил изворът на мъдростта. Страшният, сляп великан Мимир, най-могъщият от всички великани, охранявал водите му и не позволявал никому да пие от него. Третият извор - Урдр, се намирал в Митгард. Той бил толкова прозрачен и чист, че който се потопял в него, ставал бял като сняг. Във водите му може да се види във вид на отражение всичко, което се е случило в миналото, а пиейки от него се придобивало познание за причините, довели до настоящето. До този извор било обиталището на норните. Там те разплитли нишките на съдбите на всяко човешко същество от първия ден.
След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. Отишли на брега на морето и видяли две дървета - ясен и бряст. Один им вдъхнал дух и съзнание, Вили им дал ум и чувства, а Ве - сетива и реч. Те се превърнали в първия мъж - Аск и първата жена, Ембла. Заселили се в Митгард, и били праотците на всички хора. Друга легенда гласи, че Аск и Ембла се спасили под кората на Игдразил . При изграждането на новия живот, боговете и хората се ръководели от "Златните таблици", които някога принадлежали на Один. Така новият свят щял да израстне по-миролюбив и освободен от старите демони.
Синовете на Бор поразмислили какво да правят с оцелелите великани и решили, че трябва да има някаква гаранция срещу това те отново да завладеят всички светове. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали страната Йотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци - ледените великани.
Децата на Бергелмир, живели в Йотунхейм, а един от синовете му, на име Нарви имал дъщеря на име Нот, или нощ. Тя имала трима съпрузи, от които били нейните деца. От великана Наглфари се родил синът й Ауд. Със следващия си съпруг - Анар имали дъщеря Йорт, земя, надарена с плодородие, а с последния - Делинг създали син - Дагр, носител на дневната светлина. Один помолил Нот и сина и Дагр да се качат на две великолепни колесници, движещи се по пътя на Сол, така че да носят със себе си нощтта и деня на хората. Конят на Нот се наричал Хримфакси и неговата грива носела тъмнината, докато конят на Дагр - Скинфакси осветявал с блестящата си грива небето и земята. Сол също имал два коня - Арвак и Алсвидр, гривите им излъчвали светлина, а самия Сол - топлина.
След време боговете станали повече, а на най-стария от тях – Один, му се родили много деца, които създали своя собствена страна. Нарекли я Асгард. Била високо над облаците, толкова високо, че нито един смъртен не можел да я види. Тогава поставили мост от трептящ лед в небесата, който светел с цветовете на дъгата и свързвал света на Средната земя с Небесния свят - този мост бил наречен Бифрост. Лошо се пишело на онзи, който дръзнел да се изкачи по него. Червената ивица на моста-дъга бил вечният, никога неугасващ пламък. Той бил безвреден за боговете, но изгарял всеки смъртен, който се докоснел до него.
