В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен
Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало
от безграничния Хаос — целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса
произлязла и богинята Земя — Гея. Широко се разстлала тя, силна,
давала живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под
земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на
неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар — ужасна бездна,
запълнена с вечна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и
могъщата сила, всичко оживотворяващата Любов — Ерос. Започва да се
създава светът. Безграничният Хаос родил вечния Мрак — Ереб, и
тъмната Нощ — Нюкта. А от Нощта и Мрака произлезли вечната Светлина
— Етер, и радостният, светъл Ден — Хемера. Светлината се разляла по
света и започнали да се редуват нощта и денят.
Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното синьо Небе
— Уран, и Небето се изпънало над Земята. Гордо се издигнали към него
високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно
шумящото Море. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето,
баща те нямат.
Уран — Небето — се възцарил в света. Той се оженил за
благодатната Земя — Гея. Уран и Гея имали шестима синове и шест
дъщери — могъщите, страшни титани. Един от синовете им, титанът
Океан, който обгръщал като безбрежна река цялата земя, и богиня
Тетида дали живот на всички реки, които носят своите вълни към
морето, и на морските богини — океанидите. А титанът Хиперион и
богинята Тея дали на света деца: Слънце — Хелиос, Месечина — Селена,
и румената Зора — розовопръстата Еос (Аврора). От Астрей и Еос
произлезли всичките звезди, които светят нощем на тъмното небе, и
всичките ветрове: буйният северен вятър Борей, източният Евър,
влажният южен Нот и приятният западен вятър Зефир, който докарва
дъждоносни облаци.
Освен титаните могъщата Земя родила трима великани —
циклопи, с по едно око на челото, и трима грамадни като планини
петдесетглави великани — хекатонхейри (сторъки), наречени така,
защото всеки от тях имал по сто ръце. На тяхната страшна сила нищо
не може да устои, тя е стихийна и безгранична.
Уран намразил децата си — великаните, затворил ги в
дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им позволявал да излизат
на светлина. Страдала от това майка им — Земята. Тежало й това
ужасно бреме, затворено в недрата й. Повикала тя децата си,
титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу бащата Уран;
но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от
тях — коварният Кронос — чрез хитрина свалил баща си и заграбил
властта му. Богинята Нощ родила за наказание на Кронос цял сонм
ужасни божества: Танатос — смърт, Ерида — раздор, Апата — измама,
Кери — унищожение, Хипнос — сън с рой мрачни, тежки сънища,
безмилостната Немезида — отмъщение за престъпления, и много други.
Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие по света,
където се възцарил на бащиния си престол. Кронос.
